Морис Бежар. Душата на танца – 2018
В рамките на Master of art film fest, провел се през септември във Варна, филмът, който въведе публиката в психологията на духа на танца от 20 век бе на режисьорския тандем Анри дьо Жерлаш и Жан дьо Гариг, посветен на личността на вълшебника, осигурил достъпността на танца до много негови почитатели – Морис Бежар!
Неговите последователи го наричат Джеймс Бонд на хореографията, балетистите му го определят като импулсивно чудовище, сурово животно, но и като Създателят, който се вслушва в монолозите на телата, за да превърне в ритъм трептенията им, в картина, в свят, наподобяващ Природата. Свят – нова материя, по-силно въздействаща от думите. Може би работата на Бежар е вид поетична реплика на делото на философа Гастон Бержер – баща му говори повече от 6 езика и е автор на философски трудове. Като дете Морис е бил доста слабичък и на „вие“ със спорта, затова започва да танцува. След време обявява пред родителите си, че ще се занимава професионално с балет- те не приемат с възторг желанието му, но не се противопоставят. Филмът «Морис Бежар. Душата на танца» е значимо документално постижение, което задължително трябва да се преживие от всеки обвързал се професионално с балетното изкуство!
Бежар смесва жанровете, създава нов език от жестове, като се вглежда с очите на архивиращ наблюдател в движенията на животните. След операта на родния град Марсилия, той иска да покори Париж, но в града на Айфеловата кула сякаш нямат нужда от неговия „интелектуален балет“. Пътешества със съмишленици в Испания, играят на открито, играят на арената на биковете, играят така, че езикът им въпреки „интелигентността“ се разбира от обикновените испански селяни. В края на 50-те, след един от манифестните му «Симфония за сам мъж», Бежар е поканен в Брюксел, да ръководи свой балет към операта на града. «Балетът на ХХ век» изгрява с голяма сила и славата на великия магьосник Бежар расте – в Авиньон през 60-те зрителите се редят на опашки за билети, за да видят балетът на Бежар, превърнал «Пролетното тайнство» по музика от Игор Стравински в изключително преживяване, в нов език на страстта. Според Бежар, утилитарността на танца се крие в това, че в него всяко движение може да се възприеме от всеки според периметъра на персоналното въображение: Масата е сложена, яжте, каквото си донесете.
– така Бежар се обръща към публиката във филма.
Другият важен период от биографията на Бежар, изследван в документалната лента е свързан с работата му в Лозана и връзката на Бежар с Хорхе Дон-един от най-изявените му балетисти. «Морис Бежар. Душата на танца«» разказва за хореографията на Болеро от «Равел», чиято партитура е предназначена специално за Мая Плисецкая, а по-късно Хорхе Дон интерпретира същата в един от най-запленяващите музикални епопеи на Клод Льолуш «Едните и другите» (1981). Във филма за Бежар, Клод Льолуш също споделя интересни спомени за съвместната им работа. Изключителни архивни кадри с изпълнения на Бежар зареждат зрителите с неповторима енергия и виталност.
В края на 80-те и през 90-те «Béjart Ballet Lausanne» е трупа, която поставя различни теми в спектаклите си, свързани със СПИН, с глобализацията, с икономическата криза. Бежар поради възрастта си не е в добра кондиция, но въпреки това полага усилия да репетира и поставя по 4 спектакъла на година до финала на своя път 22 ноември 2007 г. Неговата трупа продължава да съхранява паметта за своя Ментор чрез един завет: да сме с отворени сетива за Природата, там се крият всички отговори.
Полина – 2016
Танцови Маршрути – Dance Routes e събитие с оригинален варненски прочит на същността на танца. В няколко дни с лектории, практическа работа и кино среща, организаторите от Varna Dance Theater като мохикани се опитват да изградят базисни посоки в предлагането на своята визия за танца като духовно преживяване. Един от възможните хоризонти е чрез изказа на игралното кино. За целта в програмата е включен и филма «Полина» на режисьорите Валери Мюлер и Анжелен Прельжокаж по мотиви от едноименната книга на Бастиен Виве.
Филмът проследява живота на Полина – дете, чиито родители са с корени от Грузия и Сибир, които въпреки скромния бит, обгрижват малката Полина, за да успее в трудния свят на професионалния танцьор. Полина е изпълнителна, с характер, труди се неуморно. След време тя напуска Русия. Във Франция открива нов учител (завладяващо изпълнение на актрисата Жулиет Бинош), който й показва, че танцът и движението освен брилянтна техника са и енергия, сътворена от вътрешния глас на тялото. В Париж, Полина открива любовта, открива и раните от първите предателства, а след травма, която я лишава от възможността да изпълни централна роля в спектакъл, Полина започва своето пътуване към реалността – принудена е да си търси работа, да живее на улицата. Но късметът не й изневерява, Полина попада на нов хореограф, който и предоставя подслон и нова идея за танц.
Въпреки меланхоличността на сюжета, филмът е друг възможен поглед върху темата за съзразяването и риска, да направиш труден избор – да предпочетеш да бъдеш себе си пред компромиса – да живееш в сигурност.
Актьорският екип е съставен от руски и френски артисти, сред които се открояват изпълнанията на: Анастасия Шевцова като Полина, Ксения Кутепова като майката на Полина, Мигрен Миртчев като баща й, Алексей Гусков като първия учител по класически балет. В някои случаи дали си на сцената на Болшой театър или играеш на улицата в Париж е без значение, ако танцът не е с искрата на въображението!
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР