Д.ф.н. Светла Трайкова
Галина и Стефан Йорданови – звездно семейство
за българския балет
Изминали са само 35 години, откакто Галина и Стефан Йорданови творят 25 години във Варненската опера, създават близо 40 постановки и десетки хореографии на оперни спектакли, обръщат вниманието на балетните хореографи от цял свят към техните постижения в класическото и съвременното балетно изкуство, развиват смели идеи за изразността на танца и работят за утвърждаването на “Варненската балетна олимпиада” – първия в света Международен балетен конкурс, а забравата е обвила техните постижения, младите поколения балетни артисти не са чували за тях. Бурните политически промени у нас, смяната на поколения нови управници и културтрегери оправдание ли са за късата памет?
Стефан Йорданов Стефанов
(20.08.1924 г., гр. Елена – 26.06.1994 г., Варна)
Творческата биография на Стефан Йорданов започва в първите следвоенни години. Учи балет в школата на Анастас Петров. През 1946 г. става балетен артист в Софийската опера. Завършва юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1948 г., но не се отправя към Съдебната палата, а решава да създава “музиката за очите” – танца. Изпълнява солистични и характерни роли като балетен артист в балетите “Куклената фея”, “Болеро”, “Нестинарка”, “Червения мак”, “Жизел” и др.; асистент-режисьор при постановките на балетите “Царска годеница”, “Хованщина”, “Йоланта” и др, асистент-балетмайстор на “Лауренсия”, “Бахчисарайски фонтан”, “Лебедово езеро” и др. Влиза в състава на първия педагогически колектив на Софийското държавно хореографско училище (1951). Пет години по-късно специализира в Москва. 1960 се дипломира в Държ. институт по театрално изкуство в Москва в класа по хореография и режисура на проф. Л. Лавровски. Специализира балетна хореография и режисура при видните съветски педагози Р. Захаров, К. Голейзовски, Л. Якобсон, В. Вайнонен. Оттогава започва дългият и труден творчески път с балерината от Баку – Галина Худа Кули. Те – двамата балетмайстори-режисьори, завършили с отличие, решават да отдадат сили и способности за развитието на българския балет и идват във Варна. През 1960 г. е назначен за балетмайстор във Варненската опера и заедно със съпругата си 25 години създават и утвърждават репертоара на варненския балет.
Ст. Йорданов ражда идеята и е инициатор за провеждането на международен балетен конкурс във Варна. Той пише в своята автобиография:…”От първия сезон, постъпил на работа във Варненската народна опера (1960), оценяващ колко би помогнал за израстването на българския балет един международен балетен конкурс, който да се провежда периодично у нас във Варна, аз започнах да досаждам на ръководството и обществеността в града с внушения, проекти и уговорки да съдействат за организирането на такъв конкурс”. След много трудности идеята му е възприета от Министерството на културата и намира реализация през 1964 г. Той е член на организационния комитет и на журито от първия до единадесетия конкурс (без Х).
Ст. Йорданов решава, че за нашия град са необходими балетни кадри, критерият на публиката става все по-висок. Работи като педагог в детската балетна школа към операта. С Галина Йорданова стават инициатори на първото извънстолично професионално образование по балет във Варна от 1966, което осъществяват чрез балетни експериментални класове, отначало като филиал на Софийското държавно хореографско училище, а по-късно към СМУ “Д. Христов” (дн. НУИ “Д. Христов”). Създават Студия по класически танц, в която израстват много от солистите на варненския балет. Двамата са поставили богат репертоарен афиш на варненската балетна трупа, която получава високи оценки и награди на прегледите на българското оперно и балетно изкуство в София и Ст. Загора. Гастролира с балета в Испания, Италия, Чехословакия, Югославия, Германия и др. Поставя над 40 балетни постановки и десетки танци за оперни спектакли: ”По пътя на гърма” – муз. Кара Караев, “Сребърните пантофки” – муз. П. Хаджиев, “Хайдушка песен” и “Изворът на Белоногата” – Ал. Райчев, “Брегът на надеждата” – муз. А. Петров, класическите балети “Жизел”(1965 и 1974), “Шопениана”, ”Корсар” на Адам, “Лешникотрошачката” – Чайковски, “Раймонда” – Глазунов, “Ромео и Жулиета” – Чайковски и на Прокофиев (за първи път в Б-я на софийска сцена), оригинални хореографии на “Спартак” – муз. Хачатурян (за първи път в Б-я), “Копелия” по музика на Делиб, “Зле опазената дъщеря” – Хертел, “Хиляда и една нощ” – муз. Ф. Амиров, “Валпургиева нощ” – муз. Гуно, съвременни хореографии на “Човекът, когото обичам” по музика на Гершуин, “Ecce Нomo” – “Материя” – А. Пиацола, “Енигма” – Бетовен, “Отчуждения” – П. Хенри и П. Шафер, балетите за деца “Д-р Ох, Боли” муз. Морозов , “Чиполина” на Хачатурян и още много други.
И така прецизно, с много търсения и проникновение Ст. Йорданов през целия си живот твори и като изключителен ерудит предава познанията си за историята на танца, актьорското майсторство, за живота на твореца. Винаги има нещо ново, което да каже и да открие невидимото пред балетни артисти, ученици, хореографи и публика.
Галина Худа Кули Йорданова
(родена на 30.07.1933 в Баку, Азербайджан)
Завършва Държавното средно балетно училище в родния си град при педагозите Алмас Заде и Ирина Михайличенко, след което е солистка в Театъра за опера и балет – Баку. 1956 – 1960 учи балетна режисура в Държавния институт по театрално изкуство – Москва, в класа на проф. Л. Лавровски. Нейни учители по балетна режисура и педагогика са Н. И. Тарасов, А. М. Месерер, Е. П. Герт и др. В дипломата ѝ е записано кратко ”режисьор-балетмайстор”, пълно отличие и златен медал. От 1960 г. е балетмайстор-педагог във Варненската опера. Заедно със съпруга си Стефан Йорданов е реализирала над 40 постановки във Варна, между които балетите: “По пътя на гърма” (Кара Караев), “Сребърните пантофки” (П. Хаджиев), “1001 нощ” (Ф. Амиров), “Шопениана” на М. Фокин, “Брегът на надеждата” (А. Петров), “Жизел” и “Корсар” (Адам), “Щраусиана” (Р. Щраус), “Лешникотрошачката” (Чайковски), “Ромео и Жулиета” на Чайковски и на Прокофиев (за първи път и на софийска сцена). “Спартак” (Хачатурян, за първи път в Б-я), “Изворът на белоногата” (А. Райчев) и др.; танците в оперните спектакли: “Кармен” (Бизе), “Хофманови разкази” (Офенбах), “Луд Гидия” (П. Хаджиев), “Аида” (Верди), “Цар Калоян” (П. Владигеров) и др. На Седмия национален преглед на оперното, оперетното и балетното изкуство в Стара Загора (1984) заедно със Ст. Йорданов получава награда за режисура и хореография на спектакъла “Бахчисарайски фонтан” (Б. Асафиев).
“Аз заобичах българския танц – казва тя. – Като поставихме ”Сребърните пантофки”, “Хайдушка песен” и “Изворът на Белоногата”, той ми е толкова близък и сложният български ритъм – така богат, че може още много да се направи”.
Преподава в балетната школа към Варненската опера, основава Студия по класически танц за млади таланти, които прерастват в експериментални класове към Средното музикално училище “Добри Христов” (сега Национално училище по изкуствата), с които се поставя началото на първото извънстолично професионално образование по балет. Гастролира като балетен педагог в Япония (Нагоя и Осака, 1970), Дойче опер – Берлин (1974, 1975, 1978) , Баварската опера – Мюнхен (1980), а също така със състава на Варненската опера в Русия, Италия, Испания, Чехия, Полша и др. Ръководи класове с участници в Международния балетен конкурс и педагогическите семинари във Варна. Признанието към педагогическото ѝ майсторство се усеща в уважението и почитта на много балетни артисти, идващи във Варна на балетния конкурс. Постиженията на балетните артисти, които е обучавала и получените от тях златни медали на конкурса – Ева Евдокимова – САЩ, Евелин Харт – Германия, Дейвид Перегрин – бронзов медал, единствената наградена с бронзов медал балерина от Варненската опера Екатерина Илиева, правят известно не само нейното име, а и на България.
От 1980 г. преподава в Royal Winnipeg Ballet School Professional Division and Company в Уинипег, Канада и осъществява с Канадския кралски балет в Уинипег постановки на: “Жизел”, “Лебедово езеро”, “Копелия”, “Лешникотрошачката”, “Баядерка” и др. Журналистката Кристи Кинг написва за нея статията “Артистично съвършенство” по повод премиерата на “Лебедово езеро” и само заглавието говори за възхищението от работата ѝ като педагог и режисьор. Една от балетните зали в Уинипег носи името “Галина Йорданова” – признателност за постиженията ѝ и дирята, която оставя в развитието на канадския балет.
Работи с изключителна енергия, търпение, прецизност към изработване на детайлите с балетния колектив, децата от балетната школа и хореографските класове от училището. Тя казва: “Няма нищо по-трудно от това да завладееш зрителната зала. Може да изпълниш най-технично своя танц, и това не е леко, но да вдъхнеш душата си в него, дори на стотното му представление, е по-големият успех”.
(Използвани са цитати и бележки от: Светла Трайкова, “За Варненския балет ретро”, изд. “МС”, Варна, 2018; Енциклопедия Театър Варна”, изд. “МС”, Варна, 2019.)
Можете да закупите книгата „За Варненския балет ретро“ тук.
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР