Киното за танцовия театър

29.06.2021 от Елица Матеева

Мърс Кънингам пише: „Танцът за мене е движение във времето и пространството“, а Рудолф фон Лабан: „Танцът е форма в продължение“, Марта Греъм споделя „Всичко, което правя, за мене е така естествено като собстеваната ми кожа“. Киното пък е най-демократичният и най-публичният разказвач на истории, за които времето и пространството няма значение. Как то коментира с изказа на своите изразни средства живота на ПИОНЕРИТЕ в ТАНЦА – ето един възможен поглед:

Аз просто изтанцувах живота си.“ Това споделя създателката на модерния балет Айседора Дънкан, a всеки изследовател на началото на модерния танц би трябвало да познава и филма.

„Айседора“ (1968)

Режисьор на филма е Карел Райс, а в ролята на божествената  Айседора се превъплъщава актрисата Ванеса Редгрейв. Уникалният стил на танцуване прави Айседора желан гост на крале, кралици, благородници и руски революционери. Но бохемският й начин на живот и нетрадиционен морал превръщат личния й живот в поредица от неразбирателства и трагедии, довели в крайна сметка до преждевременната й смърт едва 50-годишна.

Айседора е едва на 18, когато тръгва да покори Чикаго. Танцувала боса, подвижна като вятъра. Самата й натура била такава – пламенна и неудържима.

Веднъж големият Станиславски я попитал: „Кой ви научи да танцувате така?“, а тя без замисляне отговорила: „Терпсихора!“ От онзи момент нататък пресата често я сравнявала с древногръцката богиня на танците.

Калифорнийска бегълка, вдъхновена от древните гърци, тази нимфа в полет гори в чувствен танц със своите воали и женствени форми пред погледа на ненаситната бруржоазия в годините на  европейската „бел епок“.Любовница на богатия наследник Сенже и по-късно на наполовина по-младия от нея  руски поет Есенин, Айседора черпи своята енергия от сцената, в своята танцова школа и в леглото със същата жажда, с която поглъща свободата.

Съвършена и земна, божествена и безпътна, Айседора Дънкан взривява каноните на класическия балет. Изключителният й живот и нелепата й смърт спират дъха на милиони почитатели. Филмът  предлага художестевен прочит на нестихващата страст на танцьорката към реновиране на движението и изтласкването му от зоната на познатото, той е оригинален поглед  към личността на твореца. Партньори на Венеса Редглейв във филма са Джейсън Робъртс и Джеймс Фокс.

„Танцьорката“ (2016)

Животът на Лои Фулер (1862-1928) е интерпретиран с изключителен колорит от младата режисьорка Стефани ди Джусто, която пише сценария му  в съавторство с Томас Бидейн и Сара Тибо. „Танцьорката“ е адаптация на романа на Джовани Листа. Филмовите звезди в тази приказка за танца като пеперуда, която умира след блясъка на светлината си са: Соко, Гаспард Улиел, Мелани Тиери, Лили-Роуз Деп, Франсоа Деймиен, Луис Гарел и Уилям Хюстън. Филмът е селектиран за „Особен поглед“ на фестивала в Кан и е номиниран в различни категории за награда „Сезар“ през същата година.

Филмът не претендира за достоверност, но доста елементи от живота на Лои Фулър са запазени. Лои Фулър  е била необикновена жена, напълно различна от заобикалящите я и страстно отдадена на своето изкуство.

„Танцьорката“ е носталгичен разказ за момиче с голяма мечта, готово да пожертва всичко, за да я постигне. По пътя между Ню Йорк и Париж и до сцената на „Фоли Бержер“, а накрая и на Парижката опера, й помага нейната колосална воля и един енигматичен мъж. В ролята на Айседора Дънкан е Лили-Роуз Деп (дъщерята на Джони Деп).

Лои Фулър има принос за модерния танц не с хореографията си или пък със своите танцьорски умения, а с онова, което е танцът във всичките си компоненти-тя е новатор в идеята за спектакъла  като съвкупност от светлина, сценография и концепция. Хронологически тя е първият успешен модерен танцьор по времето, когато Рудолф фон Лабан е бил все още ученик, и историята на модерния танц цени нейния принос в сценичната илюзия, постигната благодарение на използването на светлинни, електрически съоръжения.

ПУБЛИКАЦИЯ ОТ Елица Матеева
Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (спец. Право) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф.Пламен Марков. През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Спектакълът получава специалната награда на журито за млад актьор (Весела Казакова) на Друмеви тетарални празници 2004. Тя e работила с ученика на Морис Бежар - хореографът Красен Кръстев в проекта Stereo Love-спектакълът гостува Берлин и в Център „Гротовски”- Понтадера (Италия). Пиесите й „От твоето тъмно цвете” и „ФЕЙСБУК” са номинирани за драматургия на Друмевите авторски прочити. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза-порнозвездата на 80-те” участва в селекциите на 4 български театрални фестивала, сред които ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. В първия й моноспектакъл е „Сега-ал(ь)бум” по текст на Евгений Гришковец се изявява като актьор-режисьор и съавтор, с него участва на ЕМТФ „Сцена на кръстопът” през 2011.
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Няма коментари за показване
Коментирайте първи