Мърс Кънингам пише: „Танцът за мене е движение във времето и пространството“, а Рудолф фон Лабан: „Танцът е форма в продължение“, Марта Греъм споделя „Всичко, което правя, за мене е така естествено като собстеваната ми кожа“. Киното пък е най-демократичният и най-публичният разказвач на истории, за които времето и пространството няма значение. Как то коментира с изказа на своите изразни средства живота на ПИОНЕРИТЕ в ТАНЦА – ето един възможен поглед:
Аз просто изтанцувах живота си.“ Това споделя създателката на модерния балет Айседора Дънкан, a всеки изследовател на началото на модерния танц би трябвало да познава и филма.
„Айседора“ (1968)
Режисьор на филма е Карел Райс, а в ролята на божествената Айседора се превъплъщава актрисата Ванеса Редгрейв. Уникалният стил на танцуване прави Айседора желан гост на крале, кралици, благородници и руски революционери. Но бохемският й начин на живот и нетрадиционен морал превръщат личния й живот в поредица от неразбирателства и трагедии, довели в крайна сметка до преждевременната й смърт едва 50-годишна.
Айседора е едва на 18, когато тръгва да покори Чикаго. Танцувала боса, подвижна като вятъра. Самата й натура била такава – пламенна и неудържима.
Веднъж големият Станиславски я попитал: „Кой ви научи да танцувате така?“, а тя без замисляне отговорила: „Терпсихора!“ От онзи момент нататък пресата често я сравнявала с древногръцката богиня на танците.
Калифорнийска бегълка, вдъхновена от древните гърци, тази нимфа в полет гори в чувствен танц със своите воали и женствени форми пред погледа на ненаситната бруржоазия в годините на европейската „бел епок“.Любовница на богатия наследник Сенже и по-късно на наполовина по-младия от нея руски поет Есенин, Айседора черпи своята енергия от сцената, в своята танцова школа и в леглото със същата жажда, с която поглъща свободата.
Съвършена и земна, божествена и безпътна, Айседора Дънкан взривява каноните на класическия балет. Изключителният й живот и нелепата й смърт спират дъха на милиони почитатели. Филмът предлага художестевен прочит на нестихващата страст на танцьорката към реновиране на движението и изтласкването му от зоната на познатото, той е оригинален поглед към личността на твореца. Партньори на Венеса Редглейв във филма са Джейсън Робъртс и Джеймс Фокс.
„Танцьорката“ (2016)
Животът на Лои Фулер (1862-1928) е интерпретиран с изключителен колорит от младата режисьорка Стефани ди Джусто, която пише сценария му в съавторство с Томас Бидейн и Сара Тибо. „Танцьорката“ е адаптация на романа на Джовани Листа. Филмовите звезди в тази приказка за танца като пеперуда, която умира след блясъка на светлината си са: Соко, Гаспард Улиел, Мелани Тиери, Лили-Роуз Деп, Франсоа Деймиен, Луис Гарел и Уилям Хюстън. Филмът е селектиран за „Особен поглед“ на фестивала в Кан и е номиниран в различни категории за награда „Сезар“ през същата година.
Филмът не претендира за достоверност, но доста елементи от живота на Лои Фулър са запазени. Лои Фулър е била необикновена жена, напълно различна от заобикалящите я и страстно отдадена на своето изкуство.
„Танцьорката“ е носталгичен разказ за момиче с голяма мечта, готово да пожертва всичко, за да я постигне. По пътя между Ню Йорк и Париж и до сцената на „Фоли Бержер“, а накрая и на Парижката опера, й помага нейната колосална воля и един енигматичен мъж. В ролята на Айседора Дънкан е Лили-Роуз Деп (дъщерята на Джони Деп).
Лои Фулър има принос за модерния танц не с хореографията си или пък със своите танцьорски умения, а с онова, което е танцът във всичките си компоненти-тя е новатор в идеята за спектакъла като съвкупност от светлина, сценография и концепция. Хронологически тя е първият успешен модерен танцьор по времето, когато Рудолф фон Лабан е бил все още ученик, и историята на модерния танц цени нейния принос в сценичната илюзия, постигната благодарение на използването на светлинни, електрически съоръжения.
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР