Има хора, които срещаш за първи път, а имаш чувството, че познаваш цял живот. Сред тях е Петя Стойкова – хореограф и основател на Танцова компания ДЮН, която гостува във Варна със спектакъла „Ритуали на душата” на 20 март 2021 г. в рамките на фестивала „Танцови маршрути”. Спектакълът бе показан в Юнашки салон – по стечение на обстоятелствата салонът на построената в началото на 20-ти век сграда временно се превърна в сцена за сценични изкуства.
Говорейки с Петя, човек бива обзет от чувство на умиротворение и спокойствие, а малко по-късно осъзнава, че на лицето му се е появила неволна усмивка. С тези усещания е наситен и спектакълът „Ритуали на душата”.
Публиката е разположена в кръг. Тъмно е. Зрителите чакат спектакълът да започне. Изведнъж от нищото се чува шепот. Той е навсякъде – сред публиката и около нея. Не след дълго зрителите започват да различават в тъмнината силуетите на артистите. Светва прожектор и те започват да се движат. Движат се около зрителите.
„Ритуали на душата” засяга темата на израстването. На търсенето. Той показва дуализма на душа и тяло, показва и тяхното сливане и стига много по-далеч в усещането си за единство. „Ритуали на душата” е спектакъл за цялостността на Аз-а, за пътя на неговото съзряване и за връзката му с безкрайността. Спектакълът е до болка искрен. И макар и да засяга философски теми, той не „натежава” – напротив: гледа се на един дъх и се възприема по-скоро като преживяване, като опит, отколкото като сценично изкуство, което зрителят просто наблюдава.
„Ритуали на душата” е построен в стилистиката на съвременния танц. Редом с поставения хореографски текст в спектакъла присъствати импровизационен материал, разкриващ индивидуалността на всеки от артистите. Отделно внимание заслужава и органично вплетената в спектакъла контактна импровизация – форма, сравнително рядко срещана на българската танцова сцена.
Съзнателно или не, „Ритуалите на душата” са изградени с използването на елементи, типични за структурата на повечето архаични ритуали. Те въздействат подсъзнателно, оставяйки зрителите с усещането за изживяно тайнство.
На първо място, кръгът. Танцьорите се движат в кръг, обозначавайки метафорично сливане и единство. Публиката също е разположена в кръг. Дори осветлението е решено под формата на кръгове светлина. Танцьорите се движат в кръг, пресъздавайки идеята за сливане и единство. След това се разпръсват и от възникналия хаос се образуват индивидуалности – като отделни аспекти на Цялото. Не след дълго индивидуалностите отново се сливат в едно.
Като елемент на ритуал може да бъде разглеждан и създаденият в спектакъла ритъм. Той се чува в музиката и е подсилен чрез движенията на танцьорите – на моменти резки, повтарящи се, дори първични. Това засилва усещането за обредност.
Важна част от спектакъла е създаваната звукова среда. Артистите шепнат, дишат, движат се в пространството и пренасят звука със себе си, придавайки му обем. Подсилван от атмосферна музика, техният шепот преминава в говор, после в гърлено пеене и накрая – в чисто звучене на множество човешки гласове в унисон, което само по себе си би е медитативна практика, в която е въвлечена и публиката.
Спектакълът засяга сложни теми по метафоричен, индиректен начин, който резонира с повечето зрители и им предоставя свободата да наложат върху видяното своя личен пласт от смисли, асоциации и преживявания. С умело вплетените в него елементи на медитация, спектакълът оставя у зрителя усещане за облекчение и пречистване.
В живота на всеки творец има един момент, когато творчеството се превръща в изкуство. За Петя Стойкова този момент отдавна е настъпил.
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР